Скъпа Еви,
трудно ми е да изразя с думи всичко което чувствам и мисля.Преди половин година бях отчаяна от живота.Чувствах се съсипана и така изглеждах.Знаех че въпреки всичко трябва да се боря, трябва да се погрижа първо за себе си и след това за всичко останало.Бях осъзнала най-драстичните грешки които съм допуснала, това още повече засили отчаянието ми, защото виждах и чувствах последствията. Човешко е да се греши. Аз все още допускам, макар и по-малки грешки – дано не са фатални. Не можех да разбера защо съм била толкова сляпа. Но всичко си има обяснение – депресията в резултат на множество необсъдени и нерешени проблеми, многото загуби, поражения, отлагани / не от мен/ ангажименти и в резултат охладняване на отношенията и това с години.
Силен стрес ме извади на повърхността.След десет месечно лутане стигнах до извода че ми е необходима енергийна помощ и не знаех към кого да се обърна, но съдбата ми помогна и попаднах на теб.Започнахме да работим.За около седмица хроничната умора , която ме владееше от години отзвуча.Почувствах прилив на сили и енергия, почувствах се човек, който има сили и желание да работи, да се бори и живее. Е, на моменти се предавах и все още се случва, но мисля че е нормално.Важното е че не изгубих вярата си за по-добро бъдеще и вярата си в теб.
През цялото време съм се стремила да изпълнявам, до колкото ми е възможно всички твои указания и заръки, менторе. И продължавам и ще продължавам да го правя, макар и на моменти да се отчайвам / въпреки твоите усилия/, но не забравям какво ми каза в началото: че при мен нещата са като българското хоро – едно напред, две назад и ще са нужни повече усилия и от твоя и от моя страна.
Когато човек обича себе си, може да обича и другите и да е полезен и на себе си и на другите хора. Станах по-търпелива, по-спокойна, по-толерантна, по-добра към всички въпреки болката която нося в сърцето си. Почти не изпитвам гняв, а знаеш когато ти се обадих първия път по телефона , че бях кълбо от гняв и нерви . Много рядко вече се случва и веднага след това прощавам на човека който го е предизвикал.Мисля че и това ще отзвучи.Вярвам че когато отзвучат всички негативи на 100 % ще усетя в пълна сила новия си живот. За се га имам още работа , защото съм достигнала около 80 процента положителна промяна . Усетих че вече се обичам и се харесвам.Гледам позитивно на нещата от живота, макар че според мен израстването ми още не е приключило.Моя близка приятелка казва,че поведението и реакциите ми са различни, сякаш съм друг човек- положителен.
Еви, миличка няма думи с които да изразя благодарността си към теб.Ти ме изправи на крака. Накара ме да се радвам на живота и да искам да живея.
Да си жива и здрава,все така отзивчива към проблемите на хората, търсена и обичана!
Много, много те обичам!
Бъди благословена скъпа Еви!
Теменужка от Пловдив
http://www.youtube.com/watch?v=GHHfqd1R2WM&feature=youtu.be
az vqrvam 4e ima nqkakva sila koqto pomaga
Разбера се ,че има мила Пепи!