Мили приятели , помагам на хората да решат своите енергийни и телесни проблеми, да се неутрабизира негативната енергия около тях и техния род, но задължително изисквам и тяхното активно участие в процеса на изчистване. Всеки мой клиент пише дневник на събитията и емоциите, които го съпътстват по време на лечебния процес. Представям ви дневника на една моя клиентка- операционна медицинска сестра. Ще прочетете един ден от съдържанието на дневника и – днешния ден. В него има специфична медицинска терминология,която не разбирам, но пускам пълния текст на моята клиентка, за да разберете как се чувства тя от моята пряка и дистанционна работа. Ето нейния дневник:
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
Събудих се в 5.00.Както всяка сутрин кафенце молитви и вяра.Тръгнах за работа.Стигнах навреме.Запретнах ръкави и се подготвихме.Много силно ме болеше левия бъбрек.Пуснах урина.Чиста.Започнахме работа.Първа на масата бях аз.Нямам думи да опиша какъв ад беше за мен.Водач опакован не както трябва.Опорочи всичко.Опитах се да кажа но не успях.Замълчах .Докторите са над нас.И не обичат да им показват грешките им.Боли ме поех вината на друг.Само да не стане кавга.За втори път в живота ми.Помолих се на масата.Слава Богу всичко приключи добре.Можеше и по друг начин да стане но той не го прие.Жалко.Имало да стане…Накрая на работния ден отидох и му обясних.Извиних се.Моята грешка беше механична и се подведох от цвета на джейката.Доверих се на този който е опаковал и се е смял и не е погледнал.Но нямах време да опипвам водача колко е дебел просто го подадох.После имаше пак присмех.Нищо Да им е простено.И както винаги никой нищо не беше видял…
Прибрах се .Отидох на кормуване.Хубаво е но си дадох сметка че съм както първия път на операционната маса.Скована и ако ме удариш през ръцете ще се счупят.В паниката бъркам педалите!Това се случи накрая.Иначе като цяло по добре.Това ми е 3то кормуване.Трябва да мисля повече и да съм по спокойна и да гледам напред.Още ми се струва че пътя е тесен и не знам точно къде се намирам и как да се разминавам.И друго ме притеснява погледите в огледалата.По бързо трябва да си връщам погледа напред след като съм погледнала в огледалата или километража.Иначе почвам да усещам колата че всъщност аз е управлявам а не се движи тя сама…
Прибрах се изпуших цигара.Обадих се На Еви.Тя направи нещо което няма да забравя.Проведе сеанс на 2 души.Мен и още една дама.Преди това се чувствах емоционално изцедена тялото ми беше схванато имах сърцебиене не се чувствах добре.А малко преди да приключи почувствах топлина да се простира по гръбнака ми и да се разстила по тялото.Изпотих се.Накрая когато тя ме попита как се чувствам се замислих търсих предишните усещания но не успях да ги открия!Бях спокойна усмихвах се.Тялото ми беше приятно отмаляло но отпуснато и без болка.Можех да говоря това което мисля и да го споделя спокойно.Без значение кой ще го чуе и какво ще си помисли.Нека хората разберат че има човек който може да им помогне че има надежда и ако поискат дори това да е последната им надежда да имат куража да тръгнат ръка за ръка със нея!Исках да кажа още как в болницата казвам на хората че е важно да поискат да живеят стига да го поискат!!Естествено получавам присмех от колежките си но това е нещо до което те не са се докоснали.Но всеки които жадува да живее, да е щастлив, да се радва на живота, да посреща сутрин слънцето знае за какво говоря. И колкото и банално да звучи аз благодаря на Еви за всичко което направи за това което продължава да прави и всяка секунда отделена от нея за мен!Аз просто съм една от многото хора които са й благодарни…Това че има способности е неоспорим факт че има дарба от Бог …също.Но не е маловажно желанието й да дари даровете си със желание за което искренно й се възхищавам.Благодаря Еви!
:*(hug)изкъпах се с топла вода и съм на топличко!Благодаря…
А сега чуйте същия този трансфер на позитивна и лечебна енергия на двете клиентки едновременно :