Имало едно време едно момиче. То било в магазина с приятеля си, на когото разчитало.
Момичето си харесало една боя за коса и я сложило в кошницата с покупките.
Приятелят й извадил кутията от кошницата и казал: „За какво са ти такива глупости? Ти и така си си добре.“
Тогава момичето решило, че решението на нейният приятел не и храсва и е време за промяна. Както си стояла до егоистичният си приятел и кошницата пълна с негови избрани продукти, така решила да попита Бога вътре в нея както я съветвала нейната мъдра баба помогнала на много хора. Затворила очи и започнала да диша дълбоко. Лицето видимо започнало да се отпуска и след секунди се е озарило в прекрасна ослепителна усмивка приличаща на красив фотомодел от модно списание. Отворила очи, обърнала се кръгом като манекен носещ прекрасна дизайнерска рокля на моден подиум и тръгнала сама в обратната посока в магазина където били празните кошници. Хората станали неволни свидетели на безмълвното събитие видели как прегърбената девойка до преди малко се изправила и закрачила с бодра стъпка към празните кошници. Те обаче усетили още нещо. Като че ли изгряла някаква светлина около момичето и дори други хора започнали да я следят без да знаят защо се е насочило вниманието им към нея. Все едно прожектор на театрална сцена следи нейното движение.
Вървейки към купчината празни кошници тя извадила нейният поостарял смартфон включила го, застанала до празните кошници, подпряла се е с свободната ръка за тях вдигнала смартфона високо с изправена ръка усмихнала се широко и за почнала да говори:
„Здравейте познати и непознати приятели! Аз съм Светла Свободова и правя този лайф провокирана от едно единствено действие на моя приятел, с който сме от 8 години заедно.
Намирам се в един голям магазин. В него виждате -има всичко. Моя приятел избираше и слагаше в кошницата и аз нямах нищо против. Когато аз избрах една боя за коса, той я върна на рафта и каза, че и така съм била хубава. Това е така и аз го вярвам.
Хубава съм, но до днес 8 години аз не бях свободна да правя моите избори, защото се съобразявах с неговите.
8 години чаках той да ми предложи брак и да имаме деца.
8 години правех нещата, които обича той и игнорирах моите желания.
8 години ходихме на места, които той желае без да се пита за моето желание.
8 години се готвеше неговите любими храни, без да знае дали и на мен са любими.
8 години се съобразявах с мнението и желанието на неговите роднини, без да се пита моето желание.
8 години аз следвах неговия път и мечти без той да знае, че и аз имам мои такива.
Днес е нашата 8-ма годишнина от съвместният ни живот и аз решавам да поема нещата в мои ръце. Ето вие сте свидетели на този мой процес на преобразяване и трансформация.
До сега вярвах на този човек, че той е моята опора и разчитах за всичко на него. Сега в денят па нашата осма годишнина аз попитах Бога в себе си и той ми каза нещо много важно, което аз ще споделя сега с всички вас. Той каза:
„Всеки човек има право на избор. Ти избираш да бъдеш свободна или да си „свободна“ под робството на друг човек.“
И аз избрах мили хора!“ – в този миг момичето взело една празна кошница и тръгнало към щанда с боите за коса. Минало покрай вече бившият й приятел от преди няколко минутки, който гледал всичко това с отворена от учудване уста. Отишла до щанда с боите и взела същата кутия с боя, която преди малко била върната от ръката на егоистичният и бивш приятел. Най-демонстративно я пуснала от високо в кошницата и се чуло едно тихичко „туп“. В същия миг в магазина се чули силни аплодисменти все едно са били на театър, който завършил с щастлив край. Неволните клиенти на магазина станали зрители на този театър. Аплодисментите погалили душата на красивото момиче и от очите му потекли две прекрасни чисти сълзи приличащи на диаманти. Стичайки се надолу те пречупвали неоновата светлина идваща от горе. Пречупвали светлината като шлифоват диамант и цветовете на дъгата отивали към всички зрители. Някой от тълпата се извикал : „ Вижте сълзички като диаманти!“
Момичето избърсало сълзите си, усмихнало се и погледнало отново към стария си смартфон за да продължи лайфа. В този миг видяло експлозия от сърчица отиващи нагоре. Всеки, който я е гледал пуснал своята любов и грижа към доброто момиче. Тази безмълвна подкрепа дало още повече сили на момичето и тя продължила с развълнуван глас своя лайф:
„Избрах да взема МОЯТА ПРАЗНА КОШНИЦА И ИСКАМ ДА Я ПЪЛНЯ С МОИТЕ ИЗБОРИ И МЕЧТИ! Моите сълзи са като шлифовани диаманти от травмите на моята душа. Те обаче са много по ценни от истинските диаманти, защото с тях може да напояваме семенцето на щастието си, което може да сме го посадили на неправилното място в нечие бунище. Бог има правилния отговор и за това приятели и той ми каза, че най-прекрасните цветя растат на най смрадливите бунища.“-нейният поглед премина като подвижна кинокамера през всеки зрител в магазина на събитието и се спря за миг на бившият си приятел. Погледът и обаче беше изпълнен с примирение и приемане на ситуацията. На това я беше научила нейната мъдра баба, която баеше и лееше куршум на хиляди хора. Тихомълком му кимна с глава от благодарност и продължи да говори в камерата с прекрасната си усмивка.
„Ако и вие искате мили познати и непознати приятели, да бъдете свободни и щастливи е време да не чакате като мен 8 години, а да вземете своята празна кошница и да я напълните с вашите избори и мечти! Никога не е късно да поемеш към своето щастие. Аз вече поех! Важното е да бъдете благодарни на своя учител по търпение и да продължите напред!“ -тя погледна още веднъж бившият си приятел с поглед изпълнен с безусловна любов и благодарност. Обърна се отново към стария си смартфон, който знаеше че скоро ще го замени с нов, защото той- бившият й бе казал, че не й трябва нов и продължи да говори с ангелската си усмивка на лайфа.
„Благодаря ви за подкрепата и да знаете аз съм Светлина Свободова и от сега натам обещавам всеки ден да се включвам на лайф за да пръскам от моята безусловна светлина и любов за да ви отведе до пътя към вашата свобода!“
Написа: Евелина Лютова по фейсбук предизвикателството на Цветана Търговска
https://www.facebook.com/tzv.tar
21.11.2020г .
